Бутилка стар коняк,
За по-изискано.
Пет приказки
за мода и за друго.
Един изтъркан виц.
Полуусмивка.
Открадната целувка,
първа. . .
Дежурното "Недей" на женски глас,
с което всъщност те повикват.
Две бели фигури
от страст.
Интимното око
на синя лампа.
И сладка топлина
на полумрак,
на голото легло,
на тиха музика.
А после -
неизменната цигара.
Дими цигарата за двама,
като жестока рана тлее.
Почуква вече празната касета.
Вие.
И всичко свършва.
Обичам те - ми казваш ти
със своя неуверен глас.
И молиш ме, настойчиво, страхливо,
да ти повторя същото и аз?
Обичам те -
но как да ти го кажа
в тази тишина.
Лъжа, защо ти е лъжата?
Целувам те,
но тебе ли целувам?
Лежа до теб, коса в коса,
прегръщам те и те забравям.
И не че има
някоя конкретно друга,
и не че ти
си хлътнала по мене,
а просто бе
поредната игра,
с която търсехме
любимия,
любимата,
и се отдалечавахме
завинаги от тях.
Иля Велчев
....................
Мъчен човек
Казваш ми: "Тежък и мъчен човек!"
Вярно. Такъв съм. Не искам да споря.
Но във живота - ни лесен, ни лек -
вече ми втръсна от лесните хора.
Тях ще ги срещнеш на път и под път -
не хора, а ангели същи небесни.
Пълен със тях е и пъка светът
от лесните хора.
Те, хората лесни,
ще дойдат край тебе, край мене, край нас
и без да ги викаш. И в лесното само.
В минутата лека и в лесния час,
когато от тях нужда никаква нямаш.
Празни и леки, със дух - пушек лек -
те ще изчезнат в минутата съща,
в която най-тежкият мъчен човек
с най-тежките крачки внезапно се връща.
С най-мъчната дума, с най-лютия лек
ще дойде той раната в теб да затвори.
Да, нека съм тъжен и мъчен човек!
Влудяват ме леките, лесните хора!
Дамян Дамянов
...........................
Песента на светлината
Не скърцай със зъби, палач!
В съзаклятие с нощта дори
да ме победиш не можеш!
Раковината ми жилава
даже да начупиш със клещи,
да я набодеш на щик,
със главня да я гориш...
няма да изтръгнеш вик!
На оловото съм брат.
...Подир залпа ще остана прав.
Пробвай със въжето!
... Но то ще побесней!
Дух необозрим съм!
... Знак за свобода!
Нося полета на птичите ята!
И на светлината песента!
...........
И тебе да те има
Лодките вдигат бели платна,
тръгват с попътния вятър.
В мен забушува гласът на вълна,
зове ме във морския шатър.
Скрих от теб, но ми прости,
че съм син на игрива вълна,
укротила страстта на горещия вятър,
не другаде – тук на брега.
Нима съм виновен! Еднакво боли...
Целуни ме преди да отплувам!
Не ме бави, вдигам платна!
Докажи ми, че още те имам!
Остави ми две стъпки
на мокрия пясък,
да вярвам, че ти си била!
Погали веслата ми нежно,
щастлив цял живот да греба!
... Да се върна и теб да те има!
Иван Аяров
